Първият ред в работната тетрадка беше прост: „Лъжата трябва да е избор, не наказание.“ От тук тръгна „Град на Лъжите“ – като система, в която рискът носи потенциална награда, а истината не винаги е по-евтина от блъфа. Искахме кварталната динамика да оживее на масата: бабата на прозореца, служителят с печата, камерата над магазина, жълтият вестник – образи, които всички разпознаваме. Ако темата „щраква“, механиките се учат сами.
1) Трите оси на лъжата: Информация • Натиск • Риск
Информация идва от Разпит и Разкритие. Разпитът е „меката сила“ – рови из ръцете. Разкритието е прожектор – обръща Скритото доказателство.
Кое правило показваме? Разпит (виждаш карти от нечия ръка) vs. Разкритие (разкриваш само скрити карти на масата).
Натиск идва от Фалшивите доказателства и от социалната паника да не ти „лепнат“ четвърто. В Кръг II ги превърнахме в –1 т., за да има реална болка и решения „да се спася сега или да търпя още малко“.
Кое правило показваме? В Кръг II всяко Фалшиво доказателство пред теб взема 1 точка.
Риск живее в Скритото доказателство и мини-тестето „Изходи“. Натиснеш ли червения бутон, може да спечелиш 2 точки или да си произведеш собствения провал (Фалшиво доказателство).
Кое правило показваме? При разкриване на Скрито доказателство теглиш „Изход“: +1 / +2 / Фалшиво.
2) Защо Кръгове и Рундове?
Искахме драма, а не просто „още един рунд“. Риндовете (1–10) са метрономът. В Кръг I играчите се ориентират и „построяват фасади“. В Кръг II включваме санкцията (–1 от фалшиво доказателство) – темпото се сгъстява. Кръг III е контролирана буря: теглиш 2, играеш 2 (поне едната да е Действие/Измама). Това отключва двойни действия и змийските езици на стратегията.
Кое правило показваме? След 10-та карта от Рундове влиза режим „тегли 2, играй 2“; лимитът на ръка пада на 6.
3) „Скритото“ – правилният вид хазарт
Скритото доказателство е нож с две остриета, но точките винаги отиват при собственика му – това е честният договор с играча, взел риска. Защо не позволихме чуждо „присвояване“? За да остане изборът чист: разкриваш – за да ускориш развоя, а не за да крадеш чужда заслуга.
Комбинация от двойни действия:
Объркване - Разкритие срещу играч с много Скрито доказателство (увеличаваш вероятността да обърнеш „неудобното“);
Разпит преди голямо решение (виждаш дали има Блокиране и си планираш удара).
4) Фалшивото – социална валута
Фалшиво доказателство е валутата на страха. В Кръг I то е „етикет“ (0 т.) – плашило без реален зъб. В Кръг II вече хапе и принуждава групата да се коалира/разделя. Четвъртото Фалшиво доказателство е аларма: ако последното е сложено от теб – печелиш веднага като Разобличител; ако идва от „Изходи“ – играчът се елиминира и играта продължава. Така лъжата може да „гръмне“ и на собствения ти гръб – справедливо за смелите.
Кое правило показваме? Четвърто Фалшиво доказателство е край за играча; ако е поставено от теб, печелиш мигновено.
5) Ролите (Архетипите) – малки изкривявания, големи ефекти
Разпитвачът усилва информацията (вижда 2 при Разпит) – „човешка камера“.
Фалшификаторът прави „резки“ ходове – подменя до две доказателства, ако има ресурс.
Аналитикът управлява вариацията – поглежда върха, „паркира“ лошото.
Сянката контролира разкриването – избира коя карта да покаже при чужд Разпит/Разкритие (веднъж на ход).
Добавихме архетипите не за „суперсили“, а за образи: служител с печат, човек с очила и диаграма, силует с шлифер, фенерче в лицето. Асиметрията ражда различни истории, без да изисква нови правила всеки рунд.
6) Саботажът – кога „боли“ достатъчно
Победа Саботьор изисква 4 успешни саботажа – не броим празни изстрели. Успех е, когато реално подмениш/премахнеш чуждо доказателство (Фалшификация, Конфискация) или нанесеш видима загуба чрез Кражба/Капан. Това насърчава играта на Кръгове и минимизира „пасивното чакане“.
Кое правило показваме? Саботаж се брои при реална загуба за опонента; 4 такива е моментална победа.
7) Иконографията – памет чрез картина
Визуалният език е съзнателно „български“: баба на балкон (социален натиск), OLX обява (инфо-шум), ръка грабва папка и джебчия (директна щета), празна папка (постфактум загуба), ръждясал катинар – Архив (Скрито), Сливен Плаза (вътрешен майтап за лош късмет). Когато образът подсказва действието, правилото се учи без да четеш.
8) Темпо, лимити и фейрплей
Лимитът на ръка (7 - 6 в Кръг III) държи мотора в обороти; забраната да играеш Размяна към човек с 0 карти, и фактът, че Блокиране не изтрива картата, а само ефекта ѝ – това са малки способи за честност и яснота. Целта беше по-малко спорове, повече хитрост.
Финално: „Град на Лъжите“ е игра, в която правилата са „скеле“ за истории. Лъжата не е само карта – тя е избор кога и как да натиснеш: да ослепиш с Разпит, да пуснеш Фалшиво в точния рунд, да рискуваш със Скрито или да приключиш с прецизен четвърти саботаж. А когато всичко свърши, остават лафовете: „Кучето ми изяде +2“, „Чакай, че съм на обедна почивка“, „Не отваряй Архива… още“. Това е моментът, в който разбираме: истината печели партии, но лъжите правят легендите.
